За хамусмарк

История

Моливната индустрия на България започва от Бургас

От книжарница до фабрика с предприемчивост и честен труд на фамилия Велчеви

Бургас трябва да се гордее, че именно тук  през далечната 1925г. за първи път в страната и на Балканите се открива моливна фабрика “Девеко”, плод на инициативността на Димитър Велчев и неговите синове. Производството й се налага на международните пазари и конкурира производители с традиции като Германия и Чехия.

От книжарница до фабрика

Димитър Велчев е един от първите книжари в Бургас. Неговият магазин се е намирал на ул. „Александровска” 18 в красива двуетажна къща, проектирана от Рикардо Тоскани. Истинско богатство и разнообразие от стоки можело да се открие там – от моливи и боички до пиана и мебели, книги, списания, детски играчки, люлки, спортни артикули, бижутерия, канцеларски и  ученически пособия. Имало и офталмологичен апарат, на който специалист измервал диоптъра на очите и да предлага очилал с различни видове лещи. Стоките били на достъпни цени. 
 
Димитър Велчев имал връзки с германски доставчици на оптика и канцеларски стоки и това породило желанието след завършване на Търговската гимназия, тримата му сина да продължат образованието си в Германия. Велчо завършва в Нюрберг икономика, Петър - машинно инженерство в Хановер, а Иван - оптика в Йена, където специализира в заводите Цайс. Докато учат в Германия тримата братя виждат как  тя с бързи темпове се индустриализира. Това поражда идея да направят нещо и в Бургас. През една ваканция синовете споделят с баща си своите планове да открият фабрика за моливи. Димитър Велчев е вече на 54 години, но търговският нюх му подсказва, че това е едно перспективно начинание и той дава благословията си. Всичките си спестени пари и оборотния капитал на книжарницата са за реализацията на идеята. 
 
Започват основни проучвания в Дирекцията на статистиката за броя на училищата и учениците в България, за степента на грамотност на населението. Всичко е свързано с много вълнения, труд, безсънни нощи и средства. Започват да правят планове, изчисления, търсят терен за строеж. Мястото е намерено в края на града, срещу най-старите бургаски гробища (сега там се намира Новата поща, а до нея са запазени част от постройките, принадлежали на фабриката). Купуват 3 800дка. И така, с цел да открият фабрика за производство на моливи,през 1924г. книжарят Димитър Велчев и търговецът Вълко Вълков създават събирателно дружество «Димитър Велчев и сие», което по-късно се пререгистрира в акционерно. Същата година е направена и първата копка.

През 1924г. започва дейност първата българска и на Балканите  моливна фабрика, носеща името «Девеко», оборудвана с 22 машини и мотор с мощност 20 к.с. Началото е сложено и на пазара излизат с новата българска марка черни и химически моливи. Постепенно производството се разраства и през 1928г. са направени нововъведения: построена е пещ за печене на графита, нова сушилня за сушене на дървото, необходима за моливите, закупува се нов мотор с повишена мощност на 65 к.с. Започва и производство на перодръжки. В края на 1928г. в предприятието има 32 работника, а тримата братя работят в екип. Най-големият Велчо Велчев е икономически директор. За производствения процес  и техническата поддръжка на машините се грижи Петър Велчев, който непрекъснато внедрявал нови собствени рационализации. За търговията и пласмента отговаря Иван Велчев. Към фирмата по-късно се присъединява и съпругът на сестра им Лилия, инженер-химик Коста Матеев. 
С всяка измината година фабриката увеличава и разнообразява своето производство, печалбата се влага в закупуване на нови модерни машини. През 30-те години «Девеко» дръзва да стъпи на световния пазар като участва в международен панаир в Тел Авив.
За да бъдат конкурентно способни на  международните пазари на бургаските производители им трябвало качествена дървесина. Липата и тополата като изходен материал не задоволява изискванията. По тaзи причина Петър заминава за Сан Франциско - Америка и сключва дългосрочен договор за доставка на скъпо и качествено кедрово дърво. Следващите години започва производството на всички видове моливи, асортиментът от продукти се разширява: моливи за рисуване в 12 цвята, пастели, черен и цветен графит, четки, пластелин, водни бои, всички видове тебешири, червен восък, различни видове креда, лепила, пиромоливи, острилки, кабърчета... Фабриката става през 1937г. придворен доставчик на царския двор и е удостоена със златен медал лично от Н. В. Цар Борис ІІІ. Производителят получава големи поръчки от Лондон, Амстердам, Осло, Хавана, Йоханесбург. Продукцията на «Девеко» се изнася още в Турция, Египет, Сирия. Съвсем нормално било Димитър Велчев да добие име на индустриалец от европейска класа. През 1937г. царят го награждава с кавалерски кръст на Орден «Св. Александър». 
През 1938г. се доставят модерни машини за производство на ленти за пишещи машини и няколко вида цветни индига. През 1941г. въпреки войната собствениците построяват нова, модерна сграда и закупуват нови инсталации и машини. Във фабриката вече работят 150 работника, а обслужването става от един главен счетоводител, касиер, домакин, пласьор на готовата продукция и главен майстор. Синовете работят наравно с другите, но за тях няма почивка и работно време. Виждайки трудолюбието на своите деца, възрастният вече Димитър Велчев се оттегля от ръководството на фабриката с думите: «От днес аз оставам само като наблюдател и съветник. Ще посещавам понякога фабриката, ще  се радвам на плодовете на моя и на децата ми труд. С големите успехи, които постигнахме, аз ще забравя грижите, неприятностите, ограниченията във всяко едно отношение». 
Собствениците на фабриката се грижат за своите работници. През есента на всички раздават по 2 тона дървени отпадъци за горене, за Коледа начисляват 13-та и 14-та заплата. Всяка година сиропиталищата и училищата получават като подарък боички и моливи. Суми са дарявани на Общината и на църквите в Бургас.

През 1943г. братята сключват договор с турското правителство и започват строеж на филиал на моливна фабрика в Истанбул. Развоят на Втората световна война и последвалите ги събития през 1944г. осуетяват това начинание. Постепенно нещата се променят. През 1947г. фабриката «Девеко» се национализира и по-късно се преименува в «Хемус».

Петър Велчев

Интересна е съдбата на втория син на Димитър Велчев - Петър, който е неразривно свързан с просперитета на фабриката «Девеко». Роден на 2 февруари 1902г. в Бургас, от малък проявява наклонности към техниката. Като ученик сам тайно строи лодка с двигател в един от хангарите на пристанището. Баща му го проследява и така открива неговата страст съм моторите. Завършва Търговската гимназия, а по-късно в Хановер учи машинно инженерство. По време на зимната ваканция в края на 1928г. и началото на 1929г. той присъства на замръзването на морето. Вижда трагичното положение на населението в Несебър. Градът е откъснат от сушата и скован от леда. Месеци наред  хората са без храна, вода, лекарства и дърва за огрев. Особено страдали децата и възрастните хора. Младият Велчев известява свои приятели състуденти от Швеция с молба да се свържат с представители на Червения кръст за оказване на хуманитарна помощ за бедстващото население. Два месеца е преводач на шведските представители. Заради благотворителната акция, която той организира, в Бургас пристига специален пратеник на шведският крал Густав Шести да му връчи медал за успешно приключилата акция. Несебърлии не забравят доброто дело и през 2008г. Петър Велчев посмъртно е обявен за почетен гражданин на Несебър.

След  отличното си дипломиране като инженер, той започва работа в новосъздадената фабрика « Девеко». През 1929г. негов добър приятел Панайот Георгиев (параходен агент в Бургас) го запознава с братовчедка си Ана Стефанова Попова, дъщеря на виден лекар акушер от Варна. Бащата д-р Стефан Попов е завършил със златен медал медицина в Монпелие – Франция. Той е първият лекар с тази специалност във Варна, издал е няколко научни труда за лековитостта на морската вода, за йодните пари и водораслите. Ана е завършила Френски колеж в Русе. През 1930г. Ана и Петър се женят и устройват в Бургас. Раждат им се две дъщери Стефка - Муца (1936г.) и Мария (1940г.). Освен трудолюбив до степен работохолик, Петър Велчев е възпитан в християнските ценности: да бъде милостив и да помага на хората. Никога не отказва парична помощ на нуждаещи се. Изключително енергичен човек той работи във фабриката от ранни зори, и се  прибира късно вечер. Работният му ден продължавал 12-14 часа. Често пътува в чужбина за уреждане на нови договори или за купуване на суровини и машини. В някои от странстванията му до Германия го е придружавала съпругата му Ана. За служебните си пътувания из страната Петър Велчев купува кола «Студебейкър». Единствените му развлечения са събиранията в къщи с приятели. Със семейството си живее под наем в продължение на 40 години в къщата на търговеца Боян Баев на ул. „Възраждане” 24. Всичките пари влага във фабриката. Пословичен бил с честността и коректността си. За да плати навреме заплатите на своите работници взема от накитите на жена си, подарък от баща й, две златни дубли - пендолири (златна монета тежаща около 40 грама, 22 карата ) и ги обменя в банката.

Петко Чорбаджиев и Петър Велчев са едни от инициаторите за спасяване на бургаските евреи през март 1943г. Аврам Асса е председател на еврейската общност в Бургас и в ръцете му попаднала телеграмата, в която е наредено кога да започне депортацията на евреите. Асса задейства всичките си контакти, които има с хора от властта, за да спре намерението на правителството. Обърнал се и към приятели в Бургас. Тук веднага се събират Петко Росен – адвокат, бивш депутат и писател, Петър Велчев, Росен Чорбаджиев, Панайот Георгиев - параходен агент, Меню Владков - индустриалец, Жени Патева и д-р Теодоси Болгуров, за да решат какво да правят. Същата вечер адвокат Росен Чорбаджиев и Петър Велчев заминават спешно за София за среща с Цар Борис ІІІ. Връчват декларация, подписана от видните граждани. След няколко дни под натиска и на други обществени организации в страната се получава заповед за отмяна депортирането на евреите.

Петър Велчев изпитва на собствен гръб разрушителната българска съдба. Само за един ден при национализацията на 17 декември 1947г. губи всичко. Представители на новата отечественофронтовска власт го посрещат във фабриката и му съобщават, че тя вече е държавна, да предаде доброволно ключовете на касата, складовете и помещенията. Велчев си тръгва само с парите в портфейла.Новите собственици на фабриката имат нужда от специалисти и го оставят на работа със заплата. Директор на предприятието става бивш работник. Петър Велчев продължава да работи така, като е работил преди - всеотдайно. Прави няколко рационализации, които са патентовани и внедрени в производството в България, Чехия, Югославия. На първо място фигурира името на отговорен партиен другар, но всички знаят кой е истинският рационализатор.

До 1950г. Петър Велчев работи като технически ръководител. После го уволняват и той търси начин за препитание. Предприемчивият мъж започва да прави стъкла за часовници в двора на бащината си къща, за да издържа семейството си. По-късно е назначен като бояджия към „Монтажен район-Бургас”. Заедно с жена си Ана боядисват с компресор железните стълбове с високо напрежение от езерото „Вая” до Слънчев бряг - трудна и уморителна работа. През 1963г., по покана на братовчед си Владимир Велчев, заминава за Америка, след като роднините му плащат на държавата парична гаранция. Тогава Петър Велчев се среща с бившите си търговски партньори, снабдявали фабрика „Девеко” с кедрово дърво. Иска да узнае какво е станало с последния кораб, който така и не е доплавал до България в размирната 1944г. Няма следа и от парите, които е платил за този товар. Пет месеца той пребивава в Америка. Изкушението да остане в другия свят е голямо, но се завръща. От там донася шлайф машина, шприцове, компресори и решава да направи работилница за боядисване на автомобили. Предприемчивият дух не може да стои бездеен. В к-с „Изгрев” той открива работилница, в която започва да боядисва и поправя автомобили „Москвич”, „Рено” и „Волво”. От видяното в Америка изобретява машина за нанасяне на боя на осева линия по шосетата, до тогава това се е правело ръчно. След три инфаркта, Петър Велчев умира през 1969г. 
Авторката благодари на Стефка Велчева-Константинова, внучка на Димитър Велчев и дъщеря на Петър Велчев, която е запазила спомена за тях и е съхранила документи и снимки. 

Автор: Соня Кехлибарева
Източник: вестник "Фактор"

Братя Велчеви са били известни книжари и печатари

Книжарската търговия е била на почит в Бургас

В началото на миналия век в Бургас е имало над 13 книжарници, събрани по главните улици “Александровска” ,“Богориди”, “Фердинандова” и край училището “Св. св. Кирил и Методий”. Никой на никого не пречел, за всяка от тях е имало клиенти. Известни книжарници са били на Димитър Саранкин, на Иван Ковачев - известен още с уникалните си картички и изгледи от Бургас, на Полон Димитров, който наред с ученическите пособия продавал и грамофонни плочи, на Стефан Николов, Илия Цеков - представител на всички книгоиздателства в страната, чуждестранна литература и списания, на Ради Георгиев, Коце Низамов, Слави Масларов, Иван Хрусанов, Коста Екзархов ... 
  Голям е Велчевият род, като широколистен дъб впил корени два века дълбоко във времето. Тръгнали от Еленския Балкан, заселили се в Жеравна и стигнали до морето. Кой би предположил тогава, че именно от този балкански род ще се родят едни от първите книжари и печатари, останали в културната история на морските градове Варна и Бургас.

Велчевият род 
Родоначалникът е Велчо Ст. Велчев от с. Велковци, Еленско. Участвал като съзаклятник във Велчовата завера през 1835г. След предателството на еленския чорбаджия Юрдан Кисьов голяма част от участниците са арестувани. Организаторите били измъчвани жестоко и по извънредна съдебна процедура - осъдени на смърт чрез обесване. С бягството във Влашко Велчо се спасява. На следващата година се принуждава да напусне завинаги Еленско. Приютява се в с. Катунище под закрилата на хайдутина Кара Танас. Там се задомява за сродница на войводата. След няколко години се преселва в Жеравна.Първородният му син носи името Атанас и той има трима сина Въльо, Христо и Стефан. Въльо се занимавал с абаджийство, бил е шивач, поддържал и дрехарници в Жеравна и Карасу - Добруджа. Жени се за Гана Стоянова с която имат девет деца: момчета - Васил (починал, ерген), Атанас, Христодор (1865г.), Димитър (1872г.), Николай (1897г.), Стефан и момичета - Жейна, София, Тодора (1860г.). Въльо е искал синовете му да получат образование и професия. Затова изпраща във Варна четиримата Атанас, Димитър, Христодор, Димитър, а по-късно и Николай. Най-големият брат Атанас, се установява трайно в морската столица и открива през 1880г. първата книжарница - издателство «Атанас В. Велчев». Занимавал се е и с фотография. Колекционерите познават серията пощенски картички изгледи от Варна със знака на Велчевата книжарница. Той оставя на варненци уникални снимки на града, от Морската градина и двореца Евксиноград. Известни са седем книги издадени от издателството му. Оженва се, и през 1891г. се ражда синът му Георги Велчев, който по-късно учи живопис в Париж при проф. Аманд Жан и Бонар. Художник от европейска величина, един от най-големите български маринисти. Родната му къща във Варна сега е превърната в музей «Георги Велчев», където са експонирани картините му. Атанас Велчев има своя индивидуална роля и значение за формирането на Варна като книжовен център. 

Съдбата на останалите трима братя от рода Велчеви е неразривно свързана с печатарското, издателското и книжарското дело в Бургас.

Христодор Велчев 
Бурното икономическо и търговско развитие на морския град в края на 19 век привлича Христодор. Идвайки в Бургас, решава да се засели тук и през 1897г. открива печатница «Хр. В. Вeлчев», която през 1900г. е преименувана на «Печатница на Братя Велчеви». Извиква от Варна и по-малкия си брат Димитър като помощник. Бързото развитие на Бургас дава големи перспективи на братята, за да разгърнат и осъществят своите идеи. 

Христодор купува къща на два етажа на ул. «Граф Игнатиев» № 3 и открива книжарница. Решава да се задоми. Харесва едно момиче Ана. Семейството й е пристигнало през 1893г. от Цариград, спасявайки се от гоненията на турците. Разликата им е 16 години и въпреки нежеланието на родителите й, двамата се оженват през 1896г. От брака им се раждат 5 деца, трима сина и две дъщери: Васил (1900г.), Ганка (1902г.), Цветана (1906г.), Петър (1908г.) и Климент (1916г.). От децата му единствено Цветана създава семейство и има три дъщери Александра ( 1925г.), Ана (1927г.) и Снежана (1931г.). Христодор умира на 45г. през 1933г.от язва. Погребан е в София.

Димитър Велчев 
Димитър  завършва с отличие Мъжката гимназия във Варна и получава правото да бъде  учител. Учителства 1 година във Варненско, но пристига при брат си в Бургас. Заема се с изучаване на печатарския занаят, като същевременно усъвършенства писмено и говоримо гръцки и турски език. Така той свободно пише на три езика. През време на гръцко - турската война 1897г., предизвикана от гърците на остров Крит, за да се отцепят от Османската империя, имайки под ръка печатницата на брат си, със съдействието на гръцки учител, той напечатва хвърчащи листовки, телеграми с новини и събития от бойното поле. Редактира текстове на гръцки език за печатане на реклами и преводи на търговците. Започва да редактира и печата седмичен вестник « Бургаски куриер», но това не продължило дълго. Липсвали му сътрудници, а и по това време в Бургас 80 % от населението говорело и пишело на гръцки език.


В една дописка отпечатана в месечното илюстровано списание «Наука, религия, промишленост и домакинство», брой 1 от 1897г., той описва пристигането на арменските бежанци в Бургас и тяхната трагична съдба след турските кланета. Става сътрудник и разпространител на софийския « Вечерна поща», където изпраща кратки материали и вести от морския град. Взема представителството и разпространението на други софийски вестници. 
На учредителния конгрес на журналистическото дружество в София, Димитър Велчев бива поканен и избран за член на управителния му съвет. 
Именно Димитър Велчев дава едни от най-точните и обширни сведения за Бургас в края на 19 век, описание на Боналовата градина, за улиците и населението. Ръкописът му е ползван за написването на «Миналото на Бургас» от Георги поп Аянов. В поредица от статии във вестник «Народен фар» от 1947 до 1950г. авторът публикува откъси от книгата си, подготвена за печат, но не издадена поради финансови причини. През 1897г. група бургаски граждани по инициатива на Димитър Велчев – книжар, Николай Велчев - печатар, Дамян Владиков и още 30 бургаски граждани основават просветно – културно дружество, наречено «Деятелност», като с лични средства наемат един дюкян на ул. «Св.св.Кирил и Методий» и си поставят за цел да създадат библиотека, читалня, театрален кръжок и вечерни курсове за придобиване на търговски знания за банкови чиновници и митничари.

През 1889г. Димитър Велчев се жени за Стефанка, родом от Айтос, от богат заможен род (сестра на книжаря Димитър П. Саранкин). През 1900г. купува от Димитрос Хараламбус, голяма представителна двуетажна къща на ул. «Александровска» № 18, проектирана от Рикардо Тоскани (по-късно обявена за паметник на културата и разрушена при построяване на хотел «България» 1975г.). На първия етаж открива книжарница с богато разнообразие от стоки от моливи и боички до пиана и мебели, книги, списания, детски играчки, люлки, спортни артикули, бижутерия, канцеларски и  ученически пособия. Имало и офталмологичен апарат, на който бил назначен специалист да измерва диоптъра на очите и да предлага очила с различни видове лещи. Участва в Балканската и Първата Световна войни, където служи като началник на ешелон при Балканска дивизия, награден е с медал за храброст. През това време съпругата му поема търговията и грижите за децата. След войните той се заема да разшири търговията, като се свързва с фирми от Европа и най-вече от Германия.

В магазина се правели поръчки за западни стоки по каталог. Там за първи път се продавали обувки от реномираните фирми «Саламандър» и «Бата». Стоките били на достъпни цени. Търговията на Димитър била много престижна и той се нарежда сред най-видните бургаски търговци по онова време. Димитър Велчев имал връзки с германски доставчици на оптика и канцеларски стоки и това породило желанието след завършване на Търговската гимназия, тримата му сина да продължат образованието си в Германия. Велчо (1901г.) завършва в Нюрберг икономика, Петър (1902г.) - машинно инженерство в Хановер, а Иван (1903г.) - оптика в Йена, където специализира в заводите «Цайс». По-късно през 1917г. се ражда и единствената му дъщеря Лилия, която завършва Френски колеж в Русе и се омъжва за Коста Матеев – инженер химик.

През 1924г. книжарят Димитър Велчев и търговецът Вълко Вълков създават събирателно дружество «Димитър Велчев и сие» с цел да открият фабрика за производство на моливи. Те правят това с ясното съзнание, че за да успеят, ще трябва да устоят на конкуренцията на вече утвърдени в Чехия и Германия фабрики. През 1925г. тя започва своята дейност. Това била първата българска и първа на Балканите  моливна фабрика, носеща името «Девеко», оборудвана с 22 машини и мотор с мощност 20 к.с.

Димитър Велчев умира на 20 ноември 1957г., когато е на 85 години. Погребан е в Бургас.

Николай Велчев 
Най-малкият брат Николай учи печатарство при брат си Атанас във Варна. През 1892г. идва в Бургас. Един от основателите на Евангелската църква ул. «Демокрация»10 в морския град. При едно отиване в Самоков евангелският пастор го запознава с Люба Николова хаджи Иванова(1884г.), завършила американски колеж. След кратка кореспонденция се сгодяват през 1901г. и  на следващата 1902 г. се женят. Раждат им се пет деца: Василка (1903г.) , Борис (1906г.), Атанас,Виолетка (1914г.)- починала на три годинкиот дифтерит и Христо (1920). В началото живеят в къща на ул.«Цар Боян». През 1906г. Николай Велчев построява на ул. «Братя Миладинови» № 23 (дн.«Апостол Карамитев») двуетажна къща, а в партера настанява печатницата «Н. В. Велчев». По-късно достроява в двора помещения, специално за внесените от Виена модерни плоскопечатни машини «Американки».


Инвентарът, който се състоял от регали, каси и букви е бил немско и австрийско производство. Печатали се афиши, етикети за бутилки, книжни кесии за търговците в града, опаковки за бургаска сол от фирма «Гларус», опаковки за колониални стоки. Тук се ричотолш и книги на бургаски автори. Хартия получавали от производител в Белово. Николай открива и книжарница «Пеликан» на ул. « Весела» № 14 (сега там е хотел България). Стоките които се продавали били внос от Хановер, Германия. Доставчик на писалките «Монблан» и «Пеликан».

Основавайки фирмата  «Н. В. Велчев Ком. Д-во Бургас- София», Николай разгръща дейност и в София. Той, както и брат му Димитър е виден общественик, съосновател на Българска черноморска популярна банка и на читалище «Пробуда», пътува като проповедник на евангелската църква по селата и изнася сказки.

В печатницата му през 1943г. са работели 14 човека, като 5 от тях са били евреи: Естер Леви, Анриета Исак, Лиза Декало, Роза Фридман, Алберт Мис- счетоводител.
През същата година Николай Велчев открива бюро в Дедеагач (дн. Александруполис) - Беломорска Тракия, създава филиал на печатницата « Търговска къща Комерс Импорт». Краят на войната слага и край на този филиал.

Николай умира  през 1968г. на 94 годишна възраст.

Децата на Николай имат различна съдба. Дъщерята Василка  се жени за Емил Хълтъков. Синът Атанас специализира в Лайпциг полиграфия. След 1944г. става търговски пътник -  разпространител на нови книги. Загива нелепо при катастрофа край Белово през 1969г. Борис бил енергичен и способен, сам открива своя печатница в София. След 1944г. остава без препитание и започва работа по строежите, окачва кухненски шкафчета на новите апартаменти. Христо започва да учи инженерство в Милано, но войната го принуждава да се завърне в Бургас. По-късно завършва задочно икономика и работи като счетоводител в мина Росен. 
Печатницата през 1947г. е национализирана и продължава да се използва от новите управници, преименувана в печатница «Георги Кирков». След дълги съдебни спорове мястото е върнато на собствениците и сега е построен жилищен блок.

Авторката благодари на внуците на братя Велчеви: Стефка Велчева-Константинова, Кръстина Пройкова-Велчева, Николай Хълтъков и Ана Масларова, които споделиха спомени и предоставиха снимки от семейните си албуми.

Автор: Соня Кехлибарева
Източник: вестник "Фактор"